Роман за испанското завоевание, с включени магически гъби

МЕЧТАХТЕ ЗА ИМПЕРИИ, от Алваро Енриге. Превод от Наташа Уимър.

Новият роман на мексиканския писател Алваро Енриге има меко, мъгляво заглавие: „Ти мечтаеше за империи“. Корицата му също е незабравима. Като почти всяка книга на масата New Fiction, цялата е с вълнообразни шарки и цветове на плажни кърпи. Този общ външен вид обещава а) ярки декорации и б) млади герои, готови да победят расовите и сексуални заплахи, както ги възприемат. Това би било чудесно, ако не беше, както често, в) писане, в което човек получава инструкции как да се чувства почти във всеки момент.

Какво удоволствие тогава , за да откриете, че „You Dreamed of Empires“ не е мокра, а суха. Освен това е кратък, странен, остър и възвишен. Това е исторически роман, страхотна пъстра птица от история, която се развива през 1519 г. в днешния Мексико Сити. Империите са в сблъсък и атмосферата е халюцинационна. Испанският конкистадор Ернан Кортес пристигна с войските си и огромна свита, досадни свръхщатници, които са се привързали към него като remoras или dingleberries.

Той очаква да се срещне ацтекският император Моктесума, който е страховит, но в същото време депресиран. Застаряващата Moctezuma е склонна или да дреме, или да е на максимум магически гъби - или и двете. Все по-често той се докосва до това, което Хоумър Симпсън наричаше своите женски нужди.

Броят на убийствата обещава да бъде огромен. В първата сцена срещаме свещеници, които небрежно носят човешка кожа като воали. Косите им са покрити със слоеве жертвена кръв; единият има зъби, „остри като котка“. Непостоянните богове трябва да бъдат умилостивени. Човешките жертви са обичайни; сърцата се изтръгват, нещастните се отделят като ябълки. Епикурите от 16-ти век казват, че лентите филе от войн са вкусни на тостада.

Времето се огъва в „You Dreamed of Empires“. В един момент Моктесума чува съблазнителна музика, която е нова за него и това е „Monolith“ на английската рок група T. Rex. Той люлее стареещите си бедра в ритъма.

Един писател е свободен да претендира за своите предшественици. Писателите са като мормоните в това отношение, кръщавайки неволните мъртви в своите религии. Несъмнено има Борхес в Enrigue. Но може би има повече от аржентинския писател Хулио Кортасар в великия му роман „Hopscotch“ (1963), в който времето е накъсано и, както в романа на Enrigue, авторът на историята се появява непланирано.

Този роман е преведен от испански от Наташа Уимър, известна с гъвкавите си преводи на романите на Роберто Боланьо. Тя също изглежда осветена от прозата на Enrigue. Той има повече акъл, отколкото знае какво да прави. „Ако в крайна сметка ще ни пожертват“, мисли си един герой, „нека бъде в чисти дрехи.“ Друг се страхува от „пороя от кръв и сополи, който ще бъде излят върху мен от боговете“. В поклон към майките на своята страна през цялата история, авторът пише: „В Мексико авторитетът винаги е произтичал от удара на джапанка.“

Има много имена в този роман и те могат да се размият. За американските уши някои от най-великолепните – Ahuitzotl, Xocoyotzin – звучат като елитни антидепресанти от вида, който само София Копола и Bad Bunny могат да набавят.

В един Странно, „You Dreamed of Empires“ е отчасти за това, което Том Улф нарече „радар за състоянието“. Става въпрос за могъщи хора, които се гледат един друг, наблюдават се един друг, използвайки периферното си зрение. Това е и роман за спектакъла. Облеклото на поздравителното парти на Моктесума има това, което Enrigue нарича „лунатична войнственост“. Ето един поглед към него:

Плерини от преливащи се пера и наметала в цветове, за които не са подозирали, че съществуват; мъже в заслона на балдахини, а зад тях иератически девици, по-семпло облечени, но гримирани, сякаш току-що бяха пристигнали от друг свят и все още се приспособяваха към този. Воините носеха кожи и шапки, представляващи техните животни-пазители.

Всичко това кара един обезсърчен испански посетител да почувства, че големият му шлем с гребен „изглеждаше почти толкова величествен сега като боне на гайдар“. Enrigue е нащрек за това как достойнството може да се превърне в помпозност.

Враговете ще бъдат сгънати, разклатени и осакатени. О, добре. „Вътре във всеки от нас има череп“, пише Енриге, „и това е всичко, което ще остане от нас, когато си отидем; благодаря за вашето участие.”

МЕЧТАХТЕ ЗА ИМПЕРИИ | От Алваро Енриге | Преведено от Наташа Уимър | Ривърхед | 222 стр. | $28

Последвайте ни в